22 September 2008

Don’t shoot the pianist

Приятели разказваха за техен колега програмист, който, напълно наясно с посредствените си професионални качества, подхвърлял, „Като ме изгонят от тук, винаги мога да ида във Волф...”
Мен обаче и там няма да ме вземат.
„Значи е отпуска другата седмица? Цялата??? Ми значи ще трябва ти да приключиш проекта!”
Трети ден чата е почти празен – хората явно почиват/празнуват активно. Затова пък аз трети ден седя и безпомощно премятам работни файлове у дома, в пълен блокаж – заради тотално сковаващото „не мога да се справя!”
Преди седмица напусна и последният от „ядрото” – Старшата, спасителния ми пояс дотогава. Вечерта пихме по бира до НДК, а на тръгване ми стисна ръката: „Притеснявам се, че сега много ще те гърчат... Обаждай се... И си носи новите дрехи...”
Не знам за Волф, но по-добре да хвана прахосмукачката - със сигурност ще имам по-високо кпд.

18 September 2008

A hard night's day

Още чувам моно и в главата ми се разбиват каскади от бийт и блиц, а този човек насреща седи и ми обяснява какви мерки се предприемат срещу стесняващия се брутен лихвен марж. На всичкото отгоре н.в. Прокурист ни е оставил сами да се оправяме във „финансовата институция” – двете вчерашни пикли, дето ще я оценяват (?!?)
И сега ми бяха странни усмивките на Tiesto на пулта – някак заради студената му на пръв поглед физиономия. Но помня, че и предишния път беше така, а и „ами да, той си се усмихва, виждал съм го много пъти...”
Инак тея партита си остават място, където:
- осветителите заедно с техниката им са позиционирани на трибуните без сантиметър ограждания;
- ми се извиняват за най-лекото настъпване;
- случайният ми съсед ми сочи момичето пред мен, надянало огромна надуваема ръка, и ме пита, „а ти защо нямаш такава ръчичка да махаш?”
- жената пред тоалетната искрено се забавлява с момчетата на опашката: „лелче, мноо яка прическа имаш!” „ми да, хубава ми е!” – приглажда пурпурен кичур зад ухото.

14 September 2008

Астрология за аматьори

„Значи си Скорпион? Да бе, какъв Скорпион си, такава кротка и добра!”
„Или и ти като сестра ми, а?”
Има две сестри-близначки, които, въпреки че са се появили на света с по-малко от час разлика, имат не само различни рождени дати, но и различни зодии: Везни и Скорпион. И страшно се различавали, не само по очите – сини на Везните и черни на Скорпиона. Като били в малките класове учителката редовно се оплаквала на майка им как Везничката вечно се въртяла в клас, говорела, смеела се, винаги импулсивна и отворена, докато сестра й си седяла кротко, сериозно и мълчаливо, но никой не знаел какво се мъти в главицата й. „Само да не я ядоса нещо – разправяла госпожата, - че като засвяткат тея черни очи...”
„Твойте не са черни, ама да не би и те така да святкат понякога?” – поглежда ме каката на близначките.
Че знам ли – не съм се виждала отстрани...
Обаче по друго нещо може и наистина да си приличаме. Пак на невръстна детска възраст, когато зорлем можела да си облече сама „най-елементарните” дрешки, Скорпиончето един ден се заинатило да си обуе самó чорапогащника. Затворило се в стаята и след цяла вечност излязло разплакано, с почервеняло лице – и с накриво нахлузен (но все пак обут!) чорапогащник.
Не съм инат уж, но напоследък и аз съм се запънала с един „чорапогащник”, даже два едновременно – сама, та сама. Да видим с колко здрави крачола ще се окажа по някое време. Макар че нали ме били огрели Везни (асцендент ли се казваше?) – та може и да не се стигне до крайности.

Новата квартирка...

...е под наем, но все не е като предишната пейка в градинката до лунапарка оттатък, който вече май замяза на циркова менажерия.
... за чието обзавеждане, откровено казано, очаквах малко повече от хазяина; не че нещо, просто си го представях някъде между двете крайности („ето ти 5 десена тапети, 5 цвята латекс и 3 стила мебели; ако не - ето ти фабриката там, иди си напиши, пардон – произведи различни, щом си толкоз отворена и не те кефят тези...”). Та, за момента залагаме на минимализма – докато не присветне някоя идея за тапетче фантазе ;)
... и е разхвърляна и неориентирана, но поне има място за част от абсурдния ми багаж.
Примерно.
Засега.
Ако изобщо го събера – че и това не е сигурно.