Formal vs. Casual

„Ти оставú другото, ами изобщо не знам какво ще облека утре за тая презентация” – тръшнах се вчера в офиса. Където всъщност всички мразим „делово” облекло и сме на вие с него.
„Ееее.. ти имаш стилни дрехи... Освен това не ти се налага като на мен да си обуваш обувките от бала.”
„Не бе, аз с обувките нямам проблем, ама...”
На колегата явно му писна тъпият женски разговор и реши да сложи точка:
„Виж, иди само по обувки – така хем ще изглеждаш наистина стилно, хем презентацията ще мине перфектно...”
Само дето хич не беше точка – съсипаха се да ме вземат на подбив с вариации по темата цял следобед докато се мъчех да запомня как се казва на английски Предприятие за Управление на Дейностите по Опазване на Околната Среда.
В крайна сметка днес „реших” обувките заедно с леко налудничаво съчетание от винено червено и милитъри зелено (плюс щипка кафяво), доста далеч от стандартното черно-сиво-бяло.
В съвсем крайна сметка така се насметох и оплетох (особено при двайсет и осмото изговаряне на ‘municipality’), че ако крайният резултат зависеше само от мен, щеше да е плачевен. Извинете, но не работя маркетинг – оставете ме насаме с компютъра и числата, моля.