22 November 2008

Customers Service

Винаги съм си мислела, че е ужасно да работиш в кол център, дори за хора, на които по принцип им се удава работата с клиенти (какъвто аз далеч не съм). Толкова по-голямо е възхищението ми, когато срещна адекватно отношение след служебното „За еди-какво-си наберете 1, за друго наберете 2...”
Малко е срамно за човек, който работи в областта на финансите, но едва преди седмица направих първите си опити в интернет банкирането с цел да облекча семейните финанси и откъм процедура на плащане. Нямам електронен подпис, не познавам и системите за електронни разплащания на другите банки, но се оказа, че моята банка – по стечение на обстоятелствата добрата стара ДСК – разполага с опция за общи електронни разплащания без електронен подпис. Необходимо беше да заявя и инсталирам цифров сертификат, с който да подписвам нарежданията за плащания. На пръв поглед изглеждаше малко сложно, на практика не е чак толкоз. Ако има нещо тромаво в системата, то е изцяло в името на по-висока сигурност.
Първият ми опит не успя – не бях инсталирала правилно сертификата. При втория опит – който изискваше изтриване на стария и издаване на нов сертификат – отново се появи проблем. Служителката в кол центъра отсреща изпадна в ступор, и след всевъзможни опити и около 30 минутен разговор по телефона, стигна до извода, че имам проблем с браузъра – вероятно някаква неведома настройка още при инсталацията му, дали не и при инсталацията на самата операционната система.
Стигнах до момент, в който човек започва искрено да псува MS и IE.
Mozilla успя – с цената на пореден (трети!) издаден цифров сертификат и малко повече пароли. Накрая с момичето от кол центъра отсреща се разсмяхме щастливо в един глас, като приятелки. И ето, че днес – алилуя! – си платих потреблението на вода по интернет!!!
Сигурно много хора ще ми се изсмеят, но изпратих благодарствен мейл до банката за работата на кол центъра. Някак не изхождам от презумпцията, че „на тях това им е работата”. Обичам да благодаря (здравословно е, освен всичко) и ми се е случвало да пратя „благодаря-за-отношението”-мейл до таксиметрова компания заради шофьор, който, понеже нямаше да ми върне, в крайна сметка изобщо отказа да му плащам разстоянието от Стрелбище до Св. Неделя.
Понякога клаксонът не нервна кучка зад волана на пешеходна пътека може да ми развали ако не деня, то поне половината ден. Но и отношението на хора като тези в кол центъра на ДСК може да ми направи не деня, а цялата седмица.

21 November 2008

What I first saw...

Нали съм го обърнала на шопинг терапия напоследък, завчера се сдобих с нови ботуши (макар че те са необходимост, не каприз). След купища изгледани и 5-6 пробвани модела накрая купих тези, които първи ми хванаха окото и първи пробвах.
Същото се случи и с моя любим красив сребрист Делю: беше ми първата любов сред десетки преносими компютри, които прегледах, премерих, претеглих и прецених в търсене на оптимум „качество-параметри-цена-външен вид” - в този ред. Поне засега, чукам на дърво, 9 месеца до тук, не личи да съм уцелила партида, сглобявана [в Ирландия] в деня след празника на Св. Патрик – Делю ми отвръща със същата любов, с която се отнасям аз към него.
В университета, когато трябваше на изпит да тегля въпрос, винаги вземах първия, най-горния.
Не знам как е при другите, но на мен явно ми се получава с първите неща – не помня някога да са ме разочаровали.

19 November 2008

Аз, темерутчето

Малко ми се смяха в офиса като разбраха как съм се запознала с новия колега. Преди няколко месеца, когато аз бях нова, ме представиха официално веднага след интервюто, но сега той просто седеше на бюрото сутринта, забил съсредоточен поглед в него, и си помислих, че сигурно се чувства кофти. Поне аз бих, пък нали все се вмъквам в чуждите обувки... Затова отидох и му подадох ръка за здрасти.
Смешното беше, че тогава, преди около седмица, той всъщност още не ни беше колега – просто е чакал за интервю, но „изповедалнята” (заседателната зала, с други думи) била заета, та затова го настанили на едно от бюрата да изчака за срещата с шефа.
Не само смеха, ами един от колегите ме и смъмри: „Ти видя млад момък, и веднага налетя, а...” Явно много ме бива да създавам грешно впечатление у околните, но, както казваше бившата ми шефка – иди доказвай, че не си Черен Петър...

18 November 2008

New Look


Знам, че Хелоуийн мина за тая година (и слава Богу!), но понякога имам и такива моменти: зарязвам oбичайното черно (сиво, кафяво, убито зелено) и се мятам в другата крайност, циганската - ‘Farben, mehr Farben!’
И, да, има фотошопинг (умерено и аматьорски) - видно е отдалеч, нищо че картинката си е естествено преекспонирана, къде случайно, къде нарочно.
Иначе - нисък клас, но има сладки попадения, почти съм фен.

03 November 2008

Body & Soul

Вбесявам се когато ми кажат „Стегни се!” – ами че аз цял живот съм стегната, затова съм на тоя хал! По-скоро си мисля – особено напоследък – „Абе момиче, защо не се опиташ – ама истински – да се отпуснеш, ей така, за разнообразие поне! Едва ли нещо може да стане по-зле...”
Тея дни получих един от най... необичайните, да речем, подаръци – все още неконсумиран, във формата на талонче. В първия момент леко се шокирах (зер, това е новост за мен), в следващия се зарадвах, а после се сетих как казват, че всичко се случвало в точния момент. Подаръкът е ароматен масаж на цялото тяло... „И ако случиш същото момче, дето беше там като записвах процедурата – мммм...” – примижа приятелката ми.
Талончето се появи в ръцете ми в момент, в който се държах на краката си само заради дозичка транквилант.
Със сигурност ще се възползвам от подаръка. Преди това даже ще отида и на:
- фризьор да ми отрежат косата – може с нея да отрежат и демоните от главата ми;
- поредното йога занимание, където ще се опитвам да релаксирам физически и да си изпразня ума;
- солариум – да си стопля тялото, ако не душата...