Аз, темерутчето

Малко ми се смяха в офиса като разбраха как съм се запознала с новия колега. Преди няколко месеца, когато аз бях нова, ме представиха официално веднага след интервюто, но сега той просто седеше на бюрото сутринта, забил съсредоточен поглед в него, и си помислих, че сигурно се чувства кофти. Поне аз бих, пък нали все се вмъквам в чуждите обувки... Затова отидох и му подадох ръка за здрасти.
Смешното беше, че тогава, преди около седмица, той всъщност още не ни беше колега – просто е чакал за интервю, но „изповедалнята” (заседателната зала, с други думи) била заета, та затова го настанили на едно от бюрата да изчака за срещата с шефа.
Не само смеха, ами един от колегите ме и смъмри: „Ти видя млад момък, и веднага налетя, а...” Явно много ме бива да създавам грешно впечатление у околните, но, както казваше бившата ми шефка – иди доказвай, че не си Черен Петър...