25 December 2008

Бъдни вечер

„Пебо... айде да откъснеш малко от вашия дрян и да го бучнеш на оградата, дъщеря ми ще мине да го вземе по някое време...” – примоли се маман по телефона на съседчето. Инак трябваше да ходя да търся дрян по горите, ако държах да спазим традицията.
Няколко часа по-късно на съседската порта намерих побити четири клонки напъпил дрян. Момчето не беше забравило, макар че със сигурност има по-интересни неща в главата си.
Честита Коледа.

12 December 2008

„Аз това не съм го поръчвала!”

Колежката (с главно „К”) има рожден ден в много подходящ момент: днес. След не особено успешния масаж завчера, това е часът ми по смехотерапия. Бях готова да го пропусна заради нещо, което бях подредила редом с най-скъпите и най-ценните неща в живота си, а то самó си присвои стойност Кръгла Нула.
До преди 3,5 месеца, докато все още работехме заедно и си организирахме разточителни обеди се случваше като дойде сметката Колежката да възкликне, „Ааааа, не! Това не съм го яла! Даже не съм го поръчвала...”
Сега и аз се чувствам така: ТОВА НЕ СЪМ ГО ПОРЪЧВАЛА!
Не съм поръчвала да ме лъжат.
Не съм поръчвала да получавам противоположното на това, което давам.
Не съм поръчвала да украсявам коледно насила мястото, което ми се води вкъщи по лична карта.
Не съм поръчвала по Коледа да тежа 43 кг, 50 са ми ок, не се ли вижда?
Не съм поръчвала всъщност да нямам празници.

Алоооооооооу...
Г-н Коледа?
Г-да Джуджета?
Г-це Снежанка?
ЕНИУАН?
Не съм поръчвала сутрин да намирам реалността опипом и да пищя при всяко протягане на ръцете.

11 December 2008

The End

Не, Вселената НЕ ЗНАЕ какво върши.
И аз не вярвам вече в НИЩО и на НИКОГО.

07 December 2008

Къде сме ние

Завчера с колегите неволно подслушахме телефонен разговор на ББ със сина му, от който се разбираше, че на детето са му писали двойка по математика. Поне отстрани нямам впечатлението да го държат прекалено изкъсо, и този път нямаше мъмрене. После ББ сподели: написали му ниската оценка не защото не си е решил задачите или не е доказал еди коя си теорема, а защото подсказвал на приятелката си! „Бащичко!” – пошегува се ББ.
Не че е от особено значение, но момчето учи в гимназията, която завърших аз. И която и досега си остава една от най-качествените институции с най-качествените хора, до които изобщо съм имала досег. Неволно наричам учителите си там преподаватели – може би защото от тях научих много повече, отколкото в порнографския вуз после. Освен това дълго време смятах, че след катастрофалното ми представяне на теста при кандидатстването ми за работата, която имам в момента, решаваща роля да ме извикат на интервю (и на работа) е бил точно този ред от сивито ми – с името на гимназията. На няколко пъти бях опитвала да подразбера от колегите кое точно е било факторът, докато накрая разбрах истината: въпреки негативната оценка на Старшата („ами доста грешки има на теста...”), ББ казал, „абе я да извикаме онова симпатичното момиче...” Не ме беше виждал на живо, просто на сивито имаше снимка – снимка за документи, не друга. Малко се постреснах от факта, че една снимка за лична карта е решила новата посока в живота ми...
Край на скобата. Мисълта ми беше за двойката. Аз ли случих калпаво поколение или вечно се разминавам с точните хора – не знам. Искам да кажа, завиждам на момиченцето. Благородно, разбира се. Може би има надежда – ако не за мен, поне за следващите.