Барселона: каталунски бележки


Напоследък се бях сетила за особеното привличане на Димитър Димов към Испания. Помислих си, че аз съм тъкмо обратното: отидох в каталунската столица без никога да съм имала желание да посещавам тази страна. Само че на десетата минута от стъпването ми на Ла Рамбла реших, че... ами бих поживяла в този град.
Барселона има спокойни жители. Испанците не са красиви, но са любезни и много отзивчиви. Испанките са обикновени, чак невзрачни. Обличат се зле, ако изобщо се гримират - го правят кошмарно.
Барселона има респектираща, смазваща с готическата си тежест стара архитектура в централната част, която в същото време привлича необяснимо с дантелени орнаменти, изящни детайли и тонове история.
Барселона има Гауди. Дни след като ченето ми падна при вида на Саграда Фамилия, все още умът ми не може да осмисли как е възможно толкова гений да сe побира в един единствен човешки мозък. Искрено се възхищавам и – ако не звучи грубо - се забавлявам от тоталното ignore, с което този човек се е отнасял към всякакви прави линии.
Барселона има цветя, цъфнали в средата на януари.
Барселона има доста пренебрежително отношение към английския – испанците са го поиспанчили дотам, че в едно меню прочетох “Especial Spanish cured ham”?!?
Барселона има Ноу Камп. За футболен антифен като мен е жива шега на съдбата да се озове там по време на Барселона – Депортиво (и то при резултат 5:0). Съоръжението е изумително, най-вече с височината си. Изумително е и как 110 хил. души се изнасят оттам за някакви си десетина минути (през над 100 входа!), без ама НИКАКВО блъскане и настъпване. Лично за мен е почти изумително и как вътре вместо бомбички летят хартиени самолетчета...

Comments

Popular Posts