На майка ми

Не знам защо, но точно днес се възхищавам на майка ми и й отдавам цялата си благодарност: доколкото знам, не съм й създавала проблеми като малка, но си давам сметка колко сила е нужна, за да се справи със състоянието ми през последните месеци: да ми носи сокове, малини и мляко, когато нямам сили да стана от леглото и да отида на работа, да вика личния лекар, когато цялата треперя от нерви и не мога да дойда на себе си.
Моля се, от една страна, да имам нейните сили, когато и аз стана майка, и от друга - никога да не ми се налага да виждам детето си в такова състояние.
Иначе днес... празнувам... да речем - солидарно, самичка и отдалеч.