Минало, леко забравено

"Неусетно изминаха и тези девет месеца и ние пораснахме с още една година. Сега всеки мисли за ваканцията, но изглежда, че не за всички тя ще бъде наистина ваканция. Доста наши другари ще трябва да свършат през лятото това, за което ги е мързяло през учебната година. А някои може би няма да бъдат в този клас...
Успехът на класа и през тази година продължаваше да бъде на много ниско ниво, но не смятам, че за това беше виновен отрядният съвет. Защото всеки учи за себе си, вече сме големи и никой не може да ни накара да учим насила. Всички тези мероприятия, които проведохме през годината във връзка с учебната дейност, не подобриха успеха на класа. Някои от тях бяха: вечер на петимата от РМС, участие в изложбата на тетрадки по случай 24 май, радиопредаване за организационната култура, разглеждане книгата "Как се каляваше стоманата" от Николай Островски, открит урок по биология пред родителите. Виновниците за този успех не си взимаха поука и от ежеседмичното разглеждане на успеха в Часа на класния ръководител, а някои от тях въобще и не слушаха. Нещо, което всъщност правят по време на почти всички учебни часове. И не само, че не слушаха, но пречеха и на другарите си да слушат. И за кой ли път в равносметката ни виновна е лошата дисциплина в час. И въпреки, че сега, на края на годината много от нас искат високи оценки за кандидатстване в друго училище, не си задават въпроса: заслужих ли тази оценка? А някои може би си задават и друг въпрос: защо не помислих по-рано?"

При масирана чистка у дома открих горното, писано собственоръчно от мен някъде през 1988-1989, когато демокрацията вече е дишала във врата на соца, но в 7 клас сме били много малки, за да го усещаме. Била съм в ролята на някакъв пионерски лидер - трудно ми е да кажа отряден председател или отговорник по учебната дейност, но все такива ми се падаха...

Comments

Popular Posts