Ще ми се тунквате тука...

Сигурно няма жив човек под 40, който да не се изрива от онова назидателно-укорително, „Това, днешната младеж...” или производни, просъскани от „дъртите пенсии”. Точно за един ден днес обаче ми се събраха точно четири примера за „високия морал” на почтените възрастни.

Пример 1. В автобуса се появи контрольор и след като погледна билета на жената пред мен, я обвини, че билетът не е от този автобус. Тя настояваше, че конфигурацията на дупките е същата, и в спора скоро извиси фалцет: „Как смеете, аз с моите шейсет години, да се излагам за един лев, не ви ли е срам да ме обвинявате!...” И това повторено поне четири пъти. Контрольорът беше младеж, неприятен и враждебен – но в случая беше прав, просто видях билета на жената. След скандала тя слезе на спирката (беше последна спирка) и продължи вървейки да повтаря възмущението си като мантра. Потресох се от този театър, от това колко добре го играеше „достопочтената” 60 годишна, направо сама си вярваше. Сигурна съм, че тази същата щеше да избълва облаци змии и гущери срещу някой като мен, да речем, ако е без билет. Ок, пътувам системно без билет, но кротко си плащам глобата без етюди.

Пример 2 – едва ли би учудил някого: завой от Графа по Каравелов без никакъв мигач. Шофьорът – костюмиран, около 55-60 годишен. Така изглеждаше и този, който си хвърли фаса на тротоара преди да влезе в аптеката – пример 3. А бТВ нека си чистят, щом ги влече.

И най-куриозния, пример 4: в магазина на опашката на касата пак към 55 годишна жена напираше да предреди (и го направи) двама младежи, защото „аз съм напазарувала за повече пари от вас”. Без думи.