02 October 2011

Пишман IT


Лаптопът ми (а.к.а. Делю) ми служи повече от безупречно вече 3,5 години.

На времето го избирах месец и половина, но той си ми беше първата любов. Признавам си, че тогава отчасти ми повлия това Made in Ireland на долната му част, което си е жива екзотика сред океана от китайско, корейско и прочие азиатско. И още помня коментара за Dell в един форум: „ок са, само се надявай да не уцелиш партида, сглобявана в деня след Свети Патрик”.

Е, явно не уцелих такава. За 3,5 години Делю нито беше отварян (и съответно почистван вътре), нито дори беше преинсталиран Windows (Делю дойде при мен като tabula rasa без никаква ОС, даже без DOS) – от една страна на принципа „щом нещо работи – не се пипа”, от друга – малко не мога да се справя съвсем сама с преинсталацията, а и перспективата да започна наново, от нула да събирам и пълня всичките програмища, програми, програмки, програмчици, драйвери за какво ли не, и прочие софтуерен талаш, ми се струва апокалиптична.

Но преди месец и нещо Делю почна да забива по няколко пъти на ден, обикновено докато е на батерия и когато го премествам. След някоя и друга седмица го дадох на сервиз (а.к.а. болничка ;)) Чичо доктор обаче не успя да му постави диагноза – логично, след като близо 2 дни Делю се беше държал перфектно там. Тестове на хард, памет, температури – всичко ок.

У дома обаче всичко продължи по старому, че и по-зле – стигна се до разни досовски извращения... Сменях мишки, пусках някакви registry scan/repair (не че знам какво е и за какво е)... И накрая ми се отвори третото око и получих гИниално прозрение: проблемът е в скайп! Затова и при чичо доктор се е държал добре – там никой не му е пускал скайп.

Какво направих със смотания скайп ли? За начало близо цял ден не го пусках – и Делю беше ок. Смятах да го преинсталирам (скайп), но междувременно взех, че обърнах внимание на „надписа” в прозореца му, който се появяваше от известно време: някакъв (крайно подозрителен според мен) файл BTSTAC~1.exe искаше да му разреша достъп. Ми разреших му най-накрая, по-зле едва ли можеше да стане.

И явно това е бил ключът от палатката – Делю вече не забива. Направо ще си ударя дупето в тавана.

Big Brother

“Фейсбук се промени. Всички коментари и харесвания вече стават публично достъпни в Google. Моля, направете ми услуга: Поставете мишката в/у името ми, изчакайте да се появи малкото прозорче, кликнете в/у "абониран" (subscribed) и отмаркирайте "изказвания и харесвания". По ваша молба ще направя същото и за вас. Така коментарите ни за близки и приятели няма да стават публични. Благодаря. Копирайте това като ваш статус ако не желаете и най-малкото ви действие да бъде виждано от всички в менюто отдясно. Благодаря!”

След като прочетох горното около шести път в news feed-а във фейсбук, малко почна да ми писва. Хората ги е друснала някаква параноя. От една страна, privacy настройките на фб вече са доста гъвкави (ок, може и да са малко сложнички), за да спамиш приятелите си по такъв начин. Ами разцъкайте ги тея настройки, и ако пак не ви устройват – за какъв ви е тогава изобщо да поствате „тайните” си неща? Да, аз също скривам определени неща от определени хора – да речем, че по дадени теми сме на различни позиции и не искам да споря с тях и да си създавам излишни (наистина излишни) конфронтации.

Смешна ми е и параноята, че „гугъл ще разбере всичките ми кирливи ризи”. Първо, на гугъл му е през оная работа точно за теб, извинявай. И другия път преди да мрънкаш срещу лошия гугъл, си дай сметка за това какво получаваш от него (в повечето случаи за отрицателно време): от рецепта за свинско шпиковано с моркови, пръскане на овошките срещу серен червей и рождения град на Кичка Бодурова, през продуктовата листа на Техномаркет, най-добрата оферта за спа почивка и магазини за пердета с промоции, до броя на ветрогенераторите в Дания, оценка на състоянието на околната среда в община Трекляно и причини за измирането на ксилопараметапитеците през палеозоя. Сметни си ако можеш тея ползи срещу разхода за кирливите ти ризи и после пак ще си говорим.

И последно: крайно време е да свикнеш с мисълта, че в нета няма тайни. Големият брат гледа. Ако не ти харесва – слизай на следващата спирка.