Пролетно: Добрият, без Лошия, без Злия

Преди две години, когато бях в най-дълбоката дупка в живота си, от която си мислех, че никога няма да се измъкна, се срещнах с един лекар. Докато разговаряхме се оказа, че почти единственото, което ме държи ...са книгите. Този човек ми препоръча автобиографията на Чарли Чаплин, и ето, че най-сетне й дойде времето.

„Понякога и боговете на злото се уморяват да си играят с жертвите си и проявяват милосърдие; така те постъпиха и с мама. През последните седем години на живота си тя щеше да живее сред удобства, обградена от цветя и слънчева светлина, и да види вече порасналите си синове, обкръжени от слава и богатства, които далеч надхвърляха всичко, за което тя е могла някога да мечтае.”

Преди няколко месеца съвсем изневиделица един от НАЙ-големите ми проблеми се разреши от само себе си, по най-добрия начин. Когато разказах за случая на тогавашната ми козметичка (която беше в течение, и самата се беше преборила със сходен проблем), тя възкликна, „Ти трябва да си много добър човек, щом ти се случват такива неща!”

Не знам колко съм добра – правя каквото мога. Просто... нали помните „Гарванът” с покойния Брандън Лий: „Can’t rain all the time…”

Пролетта винаги идва.