Dream On


Допреди няколко години бях редовен член на една от изборните комисии в квартала в продължение на много години. Ясно е, че е доста изморително, ясно е, че не е за парите, които са смешни. По-скоро за социопат като мен комуникацията с толкова хора за един ден е нещо като микро приключение, почти предизвикателство и много „удобна позиция” за наблюдение. Защото понякога ми е изключително интересно да наблюдавам хората, áко и темерутщината ми.
Още един фактор в решението ми да участвам в комисия бяха част от „колегите” – много пъти сме работили заедно с бившата ми класна, с която е винаги забавно и интересно. При това ползата беше взаимна, защото тя – като преподавател по литература – винаги се изприщваше от числата и попълването на протоколите с резултатите, които пък за мен далеч не бяха голяма драма.
Какво се случи после ли? Ами умората надделя. Просто почивката ми стана прекалено ценна, за да жертвам част от нея за избори.

Първите избори, на които участвах, бяха онези през април 1997, а те не бяха просто избори. С толкова надежда и мечти влязохме в тях и, колкото и да е наивно – докато брояхме бюлетините в края на деня се чувствах почти част от историята, едно възелче молекули в организма й.

И пак колкото и да е наивно – днес продължавам детински да недоумявам как е възможна цялата помия наоколо, как е възможно да виреят толкова много престъпни съзнания, с толкова мъртви съвести. И дали тези съвести са мъртвородени или са умрели някъде по пътя.

Comments

Popular Posts