Варшава: другите липи
И после в немския
имало струпване на съгласни! Имам чувството, че в полския на една гласна се
падат по шест съгласни, половината от които „пш”.
Освен това на
партито в театъра имаме французин, който като всички французи говори невъзможен
английски, в пъти по-лош от моя френски.
Имаме полската
Едит Пиаф, която стръмно нажежава драматизма си на оперетна актриса (каквато
може и в действителност да е). Стряскам се до подскок при всяко нейно тръсване
на косата, което на третото парче замита прическата на Бетовен в ъгъла да се
срамува. Много гняв е натрупала тази жена – така се кара от сцената, че сенната
ми хрема се самозабравя, освен това огладнявам.
Истината е, че
музикантите започват добре – със „Санта Лучия”, някъде там прозвучава и малко
Бизе. Ок, защо просто някой не посвири малко Шопен и толкоз, не преставам да се
чудя, докато истерията по сцената стремително се разгръща. Или поне като са
подкарали в тая стилистика, да стъкмят един кан-кан. Едит Пиаф като че ли чува
мислите ми и след патетичното размятане на коси и старите градски захваща „Life Is a Cabaret”.
Освен полската
Едит Пиаф имаме и младия полски Видин Даскалов, той пък с прическа а ла Боби
Михайлов, обаче истинска. Видин Даскалов поне има приятен глас, иначе се
преоблича по-често от Едит Пиаф. Минава ми през ума, че ако заформят и дует, ще
ме терминират. Дуетът не се разминава, но става, не е толкова страшно.
Въпреки че съм
предупредена, в нощта след това преживявам истински шок. Събуждам се, небето
вече е светло, стряскам се да не закъснея и поглеждам часа – 3:18?!? Единия
телефон, другия телефон, ръчния часовник... всичките показват между 3:15 и
3:20! В 6 сутринта слънцето вече пече като на обяд. Магазините също отварят в
6...
С изключение на комарите поляците са ама много любезни и дружелюбни, успокояващо светли.
Явно така ни тръгва още на излизане от летището, когато скокваме в първото
възможно такси и след няколко разменени между нас си фрази на нашия си език, шофьорът
изтърсва на перфектен български, «Само да ви кажа да имате предвид, че знам
български и разбирам какво говорите...» Оказва се, че е бил женен за българка.
И преди да
разбера, че Полша заема едно от челните места в Европа по ниска престъпност
вече се чувствам неочаквано и за самата мен спокойна. Оперирана съм от всякакво
чувство за ориентация, но няколко часа се разхождам сама из града и се справям
прилично. Нямам грам притеснение, въпреки че вече е след 10 вечерта, а минавам
през почти безлюден район в периферията на парк. Преценявам, че би трябвало да
съм близо до хотела, но все пак поглеждам картата да проверя. Тутакси минаващо
наоколо момиче спира, пита къде искам да стигна и започва да ми обяснява?! След
малко виждам светещия надпис на хотела и тогава някакъв чужденец (не българин и
не поляк) ме спира да ме пита как да стигне до стария град. Казвам му, току-що
съм минала оттам. «Значи правилно си мислех!» - усмихва се и продължава, а аз
се чудя как можа да уцели да пита за посока най-загубения човек на света.
И, да, току-що
съм минала през стария град – след неколкочасова разходка съм се върнала на
малкото затворено площадче, в което се бях влюбила от пръв поглед. Нямаше
да съм аз, ако не седна да вечерям точно на това място. Няколкото заведения са
пълни, накрая намирам място. Кухнята не е местна, но съм толкова изтощена,
че нямам почти никакви претенции. Капричоза, която вероятно няма нищо общо с
оригиналната рецепта, но ми е достатъчно, че има артишок и лук. От пълното
щастие ме дели единствено възможността да си вдигна уморените крака и да ги
заровя в кашпата с мушкато до масата. Наоколо ароматът на липите е увиснал на
тежки медени пелени, които мариноват сливиците и засядат между зъбите.
Comments