07 August 2014

Да обичаш на инат

Снимка: Булфото

Имах приятелка (имах, защото от доста години не знам какво става с нея), малко по-голяма от мен, приятелка „по линия“ на майките ни, които са учили заедно в техникума. Мечтата й беше да следва медицина и това не беше просто мечта – тя гореше за медицината с кръвта, сърцето и ума си. Затова и я приеха, въпреки че всички я разубеждаваха – нямаше връзки, приемът беше много труден... Следването не беше от най-леките периоди в живота й – в началото бяха гладните 1990-91. Но завърши обща медицина за начало, след което, преди да специализира я разпределиха да работи в малко градче, родното на майка ми и недалеч от нейния роден град. Всяка година през август на Богородица ходим там на гости и минаваме през черквата на влизане в града, защото тя носи името на Богородица и празникът е специален. Здравната служба е точно до черквата и една година се отбихме „да видим Марето“. Когато приближихме и преди да я намерим, чухме детски писъци от един от прозорците. По-късно, когато тя ни намери, се оказа, че писъците били на малко циганче, което паднало в казана с курбана и се изгорило, а тя трябвало да обработи раните.
Ей такива неща се случваха там и такъв беше стажът й като общопрактикуващ лекар.
По-късно Марето специализира очни болести и стана много добър офталмолог.
Тя е образът ми на човек, препълнен с ентусиазъм и огън, при това почти винаги усмихнат и с готова шега или иронична забележка. Запомнила съм как разказваше за нейно съседче в родния й град, което също искало да става лекар. А тя му казвала, „Не ти трябва да си лекар, стани банкер – ето виж: мен ме вземат от къщи с линейка, а банкерите - с джип...“
Доста време мина оттогава, но огромна част от лекарите (а за мен лекарите са не-човеци, полубогове, понякога дори истински демиурзи), продължават да се возят с линейка, а банкерите – с джип. И заради това животът и здравето ни ще продължават да висят на тънка нишка – нишката на огъня в кръвта на хора като Марето, който е непонятен за голяма част от банкерите, пък и не само тях.
Докато има такива хора не всичко е загубено.

Но докато возилата са такива, нищо няма да се оправи.