Да обичаш на инат
Снимка: Булфото
Имах приятелка (имах, защото от доста години
не знам какво става с нея), малко по-голяма от мен, приятелка „по линия“ на
майките ни, които са учили заедно в техникума. Мечтата й беше да следва
медицина и това не беше просто мечта – тя гореше за медицината с кръвта,
сърцето и ума си. Затова и я приеха, въпреки че всички я разубеждаваха – нямаше
връзки, приемът беше много труден... Следването не беше от най-леките периоди в
живота й – в началото бяха гладните 1990-91. Но завърши обща медицина за
начало, след което, преди да специализира я разпределиха да работи в малко
градче, родното на майка ми и недалеч от нейния роден град. Всяка година през
август на Богородица ходим там на гости и минаваме през черквата на влизане в града,
защото тя носи името на Богородица и празникът е специален. Здравната служба е
точно до черквата и една година се отбихме „да видим Марето“. Когато
приближихме и преди да я намерим, чухме детски писъци от един от прозорците.
По-късно, когато тя ни намери, се оказа, че писъците били на малко циганче,
което паднало в казана с курбана и се изгорило, а тя трябвало да обработи
раните.
Ей такива неща се случваха там и такъв беше
стажът й като общопрактикуващ лекар.
По-късно Марето специализира очни болести и
стана много добър офталмолог.
Тя е образът ми на човек, препълнен с
ентусиазъм и огън, при това почти винаги усмихнат и с готова шега или иронична
забележка. Запомнила съм как разказваше за нейно съседче в родния й град, което
също искало да става лекар. А тя му казвала, „Не ти трябва да си лекар, стани
банкер – ето виж: мен ме вземат от къщи с линейка, а банкерите - с джип...“
Доста време мина оттогава, но огромна част от лекарите
(а за мен лекарите са не-човеци, полубогове, понякога дори истински демиурзи),
продължават да се возят с линейка, а банкерите – с джип. И заради това животът
и здравето ни ще продължават да висят на тънка нишка – нишката на огъня в
кръвта на хора като Марето, който е непонятен за голяма част от банкерите, пък
и не само тях.
Докато има такива хора не всичко е загубено.
Но докато возилата са такива, нищо няма да се
оправи.
Comments