14 August 2015

Малките неща

Снимката е илюстративна, от itransport.bg

Добрата новина днес. Случи се не на мен, а на колежката, но това не е най-важното. Напоследък забелязала, че електронното табло на спирката до тях е издраскано до степен да не се чете. И тя писала на общината, подала сигнал, нали. Обаче там си питали ушите. „Защо не пишеш на Център за градска мобилност“, казах й. И тя писа. Оттам й отговорили – ето, на този и този мейл подайте сигнала. Подаде го. По-натам: светкавичен отговор със смисъл нещо като „ще направим каквото можем“. На следващия ден, днес, в пощата й пристигна мейл, който я информира, че таблото е почистено. Накрая с усмивка. И снимки „преди“ и „след“. Пичът, отговорен за делото, е експерт „Интелигентни транспортни системи“ и се казва Велимир Миленкински.

Исках да кажа, че от време на време се уморявам от нихилизъм. От „тая държава никога няма да се оправи“, от „тоя народ за нищо не става“ и „всички са маскари“. Защото ако им повярваме безусловно, по-добре да легнем да умираме. Сред цялата гняс все пак се намират мънинки благинки като човека Велимир, които правят нещата да се случват както трябва. Мънинки са, да, но дяволът е в детайлите. В камъчето, което обръща каруцата. И в маха на пеперудата.