Малките неща
Снимката е илюстративна, от itransport.bg
Добрата новина днес. Случи се не на мен, а на колежката, но
това не е най-важното. Напоследък забелязала, че електронното табло на спирката до
тях е издраскано до степен да не се чете. И тя писала на общината, подала
сигнал, нали. Обаче там си питали ушите. „Защо не пишеш на Център за градска
мобилност“, казах й. И тя писа. Оттам й отговорили – ето, на този и този мейл
подайте сигнала. Подаде го. По-натам: светкавичен отговор със смисъл нещо като „ще
направим каквото можем“. На следващия ден, днес, в пощата й пристигна мейл,
който я информира, че таблото е почистено. Накрая с усмивка. И снимки „преди“ и
„след“. Пичът, отговорен за делото, е експерт „Интелигентни транспортни системи“
и се казва Велимир Миленкински.
Исках да кажа, че от време на време се уморявам от
нихилизъм. От „тая държава никога няма да се оправи“, от „тоя народ за нищо не
става“ и „всички са маскари“. Защото ако им повярваме безусловно, по-добре да
легнем да умираме. Сред цялата гняс все пак се намират мънинки благинки като
човека Велимир, които правят нещата да се случват както трябва. Мънинки са, да,
но дяволът е в детайлите. В камъчето, което обръща каруцата. И в маха на
пеперудата.
Comments