Да се хванеш за зелено
Две ултракратки рандевута днес, второто – приятно
приятелско. Но първото (изключително странно съвпаднало с една от целите ми за
след работа) сáмо дойде да потвърди колко безвъзвратно
провалени са едни тежко преболедувани вече отношения. Което пък наклони везните в полза на ударна
шопинг терапия, която и без това ми се прокрадваше в ума. Съвсем застопори
везните фактът, че Салон Олфактив ми беше на път.
И ето го:
източно-православният зелен тамянов Zagorsk, брат на католическия пушеков Avignon, в който се влюбих преди няколко години. Zagorsk
беше заплануван още тогава за някоя
ранна пролет. Защото той е борове, около чиято стара дървесина се прокрадва
здравец и смели папратови филизи, пробождащи влажна пръст и мъх, тръпчива и
подправъчна... срещащи се с кварталната черква, от чиято врата пропълзява ранен
великденски тамян, мноооого преди да цъфнат първите джанки. Меланхоличен,
дистанциран, крайно сериозен – знам, че няма шанс да го срещна случайно, носен
от друг/а. И се надявам да направи март поне малко по-поносим, защото от много
години с март-овете се гледаме криво изпод вежди.
А пазаруването в
Салон Олфактив е от-кутюр-шопинг, не (само) заради класата на продуктите.
По-скоро заради това, че ти отключват, за да влезеш, което създава намек и
усещане за специално място; заради приятното отношение на младежа
(най-симпатичният гей, на който съм попадала), компетентните му съвети, липсата
на снизходително отношение, и любезното „Минавайте даже и без да купувате!“, с
което ме изпраща.
Comments